Следобедната дрямка сваля кръвното
Кардиолози излекуваха сиестата от угризенията за мързел – можело да е профилактика.
Ирония на ориста: новината, че сиестата, наподобява, укрепва здравето и най-много понижава риска за сърдечносъдови заболявания, беше оповестена в Лондон. Комичното е, че това е градът, от който се чу най-многолюдният ропот против помощта за Гърция. Като в подмятанията постоянно присъстваше рецензията, че гърците доста разточително почиват по всевъзможни мотиви. И от горната страна на всичкото всяко пладне стопират работа, с цел да се отдръпват в прохладата на спалнята си.
Данни от няколко самостоятелни изследвания, измежду които и гръцко, подреждат сиестата измежду здравословните привички. И преустановяването на работа в средата на деня, освен това освен в страните с парещ климат, може да мине за профилактика. След този логичен извод към този момент може да прозвучи “Одата на насладата ”.
Извън шегата, учени настояват, че в случай че човек има опция да раздели работния си ден с неколкочасова отмора и употребява най-малко
половин час за сън,
ще натрупа бонуси
по 7 посоки
Подобрява се работата на сърцето и на мозъка като цяло, ускоряват се вниманието, концентрацията, бдителността, паметта, волята, творчеството, настроението.
Подремващият по обед човек напълно няма да е в компания на лентяи – едни от най-продуктивните гении на планетата като Алберт Айнщайн и Томас Едисон са се отдавали на следобедната сънливост.
Хората с хипертония, които спят следобяд, се нуждаят от по-малко медикаменти за намаление на кръвното налягане спрямо тези, които не го вършат. Изглежда, следобедният сън като цяло оказва профилактично деяние против увреждането на артериите и сърцето. Това демонстрира изследване под управлението на кардиолога доктор Манолис Калистратос в атинска болница. Изследването е показано в Лондон в границите на конгреса на Европейското кардиологично сдружение.
Двама от най-авторитетните английски министър-председатели –
Уинстън Чърчил и
Маргарет Тачър,
са спазвали желязно
правилото да се
отдръпват в леглото
след обяда – дава образец ученият. – Според нашето изследване те са били прави, тъй като обедната сънливост се оказва натурален регулатор на кръвното налягане и здравето, изяснява доктор Калистратос.
В изданието на приложните психолози в Съединени американски щати са оповестени сходни заключения за въздействието на обедната отмора върху хипертонията и здравето на кръвоносните съдове. С това учените изясняват открития от тях факт, че
хората, които
се отдават на
сиеста, имат 37%
по-малък риск
да умрат от сърце
Според друго американско изследване даже и къс сън – 10-20-30-минути, намалява умората и ускорява концентрацията и паметта. A огромно изследване на университет в Бъркли сочи, че с към 90-минутна сънливост в средата на деня човек може да зареди напълно “батериите ” и до вечерта да поддържа продуктивност като в първата половина на деня.
Освен това се намаляват равнищата на хормоните на напрежението, понижават тревогата, страховете и склонността към нервни рецесии и експлоадирания.
Световните медии подхванаха новината с напомнянето, че следобедният сън е бил наложителна част от дневния ред на множеството държавници, като стартират листата с Наполеон. И цитират невролози от разнообразни страни, че днешният човек повече от всеки път страда от недоспиване и когато е допустимо, би трябвало
без угризения да си
дремва по обед –
по-късно ще прави
по-малко неточности
Българските експерти в медицината на съня обръщат внимание, че тази доста значима за човешкото здраве и равновесие област е към момента едва изследвана от науката. И всеобщо подценявана от хората.
“В постепенен проект 8-часовият нощен сън, който в този момент се счита за норма в границите на денонощието, е късно събитие. Прачовекът е спял накъсано, в условия на непрекъсната подготвеност за защита от заобикалящата го враждебна среда. Будел се е от всеки плач на хищник или започващо естествено злополучие. В този смисъл редуването на бодърстване и сън през по-малки шпации през денонощието не е нещо кардинално непознато на биологичната ни същина. Въпреки че потребностите от сън на всеки са доста самостоятелни, човек би трябвало да се усеща по-добре след един къс сън следобяд. Разковничето е да е приключен цикълът на съня – нормално това лишава час – час и половина. Ако човек се разсъни в несъответствуваща фаза, това може да го накара да се усеща по-скоро разконцентриран, нервиран, разтревожен ”, изясни неврологът доктор Румен Тихолов. Като експерт по медицина на съня той е безапелационен, че обедното поспиване е положително при хора с апнея – имат малоценен нощенсън и денем са склонни към задремване, от време на време даже в застрашаващи ги обстановки. Следобедният сън може да понижи тези пристъпи на унесеност и да усили работоспособността и сигурността им.
Теоретично “за ” дремването следобяд е и неврологът доктор Татяна Страхилова. “Особено значимо е да се обезпечи за децата и възрастните. Този тип пълноценна отмора би се отразила добре и на всички останали, само че за множеството работещи е невероятно или обществено недопустимо при нашия метод на живот. ”
Инфо: www.24chasa.bg
